1 НОЕМВРИ

ДЕН НА

НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

З Н А Е Т Е Л И , Ч Е:

  1. Първото новобългарско светско училище е Габровското взаимно училище, открито през 1835 г. по почин на Васил Априлов. Първият учител в него е Неофит Рилски. Обучението се извършва на говорим български език и е достъпно за всички деца, без разлика на социалния им произход.
  2. Първият български ежедневник е „Секидневний новинар”. Той започва през април 1877 г. в Букурещ. Негов редактор е Павел Бобеков – деец на националноосвободителното движение и публицист.
  3. Първото българско списание „Любословие” излиза от печат през април 1844 г. в Смирна /дн. Измир/. Издател и редактор е Константин Фотинов. Сътрудници са Васил Априлов, Гаврил Кръстевич и др.
  4. Първият български сатиричен вестник „Гайда”, редактиран от Поета и общественик Петко Рачов Славейков излиза на 15 юни 1863 г.
  5. Първото списание за деца у нас е „Пчелица”. Издава го видният писател и възрожденец П. Р. Славейков през 1871.
  6. Първото илюстровано модно списание у нас с уточнение „семеен журнал” излиза през март 1897 г., по идея на Елена Ушева.
  7. Първото женско списание у нас е „Женский свят”, което излиза през 1893 г. във Варна. То има притурка, наречена „Домакиня”. Основател и главен редактор е Атанас Манов, а директор Теодора Ноева.
  8. Първият българин – печатар, собственик на най-голямата славянска печатница във Виена през XVI век, е Яков Крайков – книжовник, художник, гравьор и издател на славянски книги за българи и сърби. През 1566 г. отпечатва книгата „Часословец”, две години по-късно ”Псалтир”, „Молитвеник” и „Различни потреби”. Той за пръв път отпечатва „книги за пътници” в джобен формат.
  9. Първата у нас книгопечатна преса е монтирана през 1828 г. от Никола Карастоянов. През 1835 г. за пръв път отпечатва книга на наша земя – „Часослов”.
  10. Първите читалища са основани през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. До Освобождението в българските земи съществуват 131 читалища.
  11. Първото честване на на Деня на славянските просветители Кирил и Методий е на 11 май 1856 г. в Пловдив по инициатива на Найден Геров и Йоаким Груев.
  12. Първият закон за печата у нас е приет през декември 1883 г.
  13. Първият българин – дарител за образоването е Филип Сакелариевич през 1812 г. Тогава той е председател на Виенското сдружение на търговците на кожи.
  14. Първата българска енциклопедия /енциклопедичен речник/ излиза в 3 тома през 1899-1907 г. Негов съставител е Лука Иванов Касъров – копривщенец, завършил „Роберт колеж” в Цариград.
  15. Първите 16 момичета – студентки са приети в Алма Матер през 1901 г., когато ръководството на Софийския университет взема решение „да се приемат девици, свършили гимназия, за студентки...”. През войните броят на студентките се увеличава, за да достигне през 1928 г. цифрата 1342.

Денят на народните будители е посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. Сред тях са Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и други.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.

През 1945 година прадникът е забранен.

Честването се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Честит празник!